Фондация „Джендър алтернативи“ ще реализира проект финансиран от Български фонд за жените, след като спечели „Конкурс за подкрепа на проекти, насочени към превенция и преодоляване на насилието над жени и момичета“. Проектът ще бъде реализиран в периода март – юни 2018г.

Целта на проекта е да повиши знанията и уменията на деца от крайни квартали и младежи, напускащи институции в гр. Пловдив по темите за равнопоставеността между мъжете и жените, човешки права и социалното предприемачество чрез интерактивни обучения и практически работилници. Той адресира нуждата от усвояване на базисни умения за реализиране на пазара на труда като обвързва темите за насилието, основано на пола с важността от икономическа независимост на младите хора.
Предвижда се работа с ученици, а именно провеждането на 20 интерактивни сесии с 200 младежи от 2 училища в етнически населени райони в гр. Пловдив, както и 2 практически работилници с 15 младежа, напускащи институции.

Реализацията на проекта ще предостави на младите хора алтернативи за бъдещо развитие, като ги насърчи да продължават образованието си след завършването на 12-ти клас и да участват на пазара на труда чрез социално предприемачество, развиване на бизнес план и включване в доброволчески инициативи.

 В  проекта „Новите лидеи“ ще участват няколко обучители с дългогодишен опит, детски психолог, адвокат по човешки права с повече от 15- годишен стаж, както и доброволци.

До Президента на Република България
Генерал Румен Радев

Отворено писмо „Г-н Президент, Европа е територия на свободни държави, които уважават гражданите си и техните права без колебание!“

Уважаеми господин Президент,

Ние, долуподписаните организации, категорично се противопоставяме на заявената от Вас на 1 февруари 2018 г. позиция по повод дебатите, свързани с ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Считаме, че като Президент на Републиката, Вашата роля е да бъдете обединител на нацията, а не да заемате страна по тема, по която обществото ни е с противоречиви позиции. Вашето изказване не призовава към спокоен, отворен и плуралистичен дебат, а напротив – заема позицията на една от групите в дебата и съзнателно продължава разделението в обществото ни, с което се подтикват определени хора и групи към екстремизъм, омраза и насилие.

Арогантността, с която се пренебрегват гласовете на самите засегнати и с която се игнорират проблемите, за които те говорят, може да бъде тълкувана по много начини. За нас целта на отклоняването на дебата към несъществуващи теми в Конвенцията може да бъде само една – да се преследват съвсем други цели от това да се дадат максимални гаранции и механизми за защита на жертвите на насилие, като моралната паника на обществото се употребява за популизъм. Това, което е изключително притеснително, е избухналата омраза, заплахите за насилие към наши колеги и откритото дамгосване на всички, включително жертвите на насилие, като опасни и врагове, които обслужват чужди, вредни за България интереси. Това подбуждане в обществото на ксенофобски настроения срещу тези, които се борят за равенство и социална справедливост, е неморално и преминава всякакви граници!

Прочети още: Отворено писмо „Г-н Президент, Европа е територия на свободни държави, които уважават гражданите...

Фондация „Джендър алтернативи“ е сред близо 200 неправителствени организации, които се обединяват в подкрепа на ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) с отворено писмо.

                    Щеше да е смешно, ако не беше жестоко. Така се успокояваме помежду си всички, които не сме безразлични към всекидневния тормоз и които от над 20 години се занимаваме с това, да подкрепяме брутално пребити жени от техните съпрузи и партньори, да помагаме на деца, преживели немислими форми на насилие, да работим по промени и подобрения в законодателството, за да можем да спасяваме човешки животи. Защото за нас, всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза.
                     Изговориха се най-невероятни неща по повод на Истанбулската конвенция, но нищо не се каза за обекта на документа, а именно - жените и децата, жертви на насилие. Никоя партия или организация не спомена жената от с. Окорш, пребита с горещ котлон. Пребитата до смърт жена от Хасково. Наръганата с нож жена от София. Не говорихме за бебетата и малките деца, чиито майки живеят в страх за живота си всяка вечер. И още, и още, и още ... Политическото и властово противопоставяне е за сметка на вече мъртвите жени. За сметка на Елена и Виола. За сметка на децата, които остават да живеят без майка и с кошмара за побоя и тормоза. За сметка на всяка трета жена в България, жертва на домашно насилие, чиято история не стига не само до медиите, но не стига до никого. За сметка на жените, които търсят помощ и им бива отказана, защото „те сами са си виновни“. За сметка на онези 70% ученици на възраст от 13 до 16 години, които лично познават жертва на насилие.
                       Тази ситуация е в интерес на извършителите. В интерес на тези, които смятат, че имат изконно право на притежание над жена си и децата си. В интерес на тези, които бият, насилват, тормозят, изолират, преследват и накрая убиват своята съпруга или партньорка.
Целият политически популизъм и задкулисните интереси, развихрили се около Истанбулската конвенция, са за ваша и наша сметка. Защото за насилието над жени и деца плащаме всички. Защото именно насилието в дома води до разпад на традиционното семейство, а децата ни пренасят тази агресия в училище.
                       Идеята на Истанбулската конвенция не е просто да се направят няколко законови промени. Фундаменталната ѝ цел е да няма насилие над жени и деца. Това означава – превенция. Означава всеки, от детето до възрастния, да знае, че насилието е неприемлива форма на отношения и се преследва от закона и държавата. Означава провеждане на целенасочена държавна политика, насочена към изкореняване на насилието. Означава координирани усилия на всички институции в България. Или накратко, означава, че ако някоя жена или дете са подложени на домашно насилие и насилие основано на пола, помощ може да се потърси на национална денонощна телефонна линия за подкрепа на лица, пострадали от насилие. Жертвата на насилие ще може да бъде незабавно настанена в кризисен център, намиращ се в нейната област, а няма да се налага да пътува в тежко състояние до център в друг град и област. Жертвата на насилие няма да има нужда да обикаля безброй институции и сама да си търси правата. Означава, че насилникът ще извършва престъпление, ако нарушава ограничителната заповед и ще бъде съден за това.
                  В момента нашето законодателство и система не предоставят реална закрила.
А ние искаме жените и децата най-после да бъдат напълно защитени от държавата. Искаме днешните момичета и момчета, които са утрешни жени, мъже и родители, да формират нагласи, основани върху концепцията за равенство между жените и мъжете и ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения. Да изградят светоглед на взаимно уважение и признание, а не на притежание и контрол.
                 Ето защо, приканваме ръководствата на всички политически партии, представени в парламента, за открита публична дискусия, организирана и предавана по обществената телевизия, по същността на Конвенцията и защо ратифицирането й е важно и полезно за България.

Призоваваме народните представители, политическите партии, медиите и всички отговорни граждани – не залагайте на карта живота на милиони жени и деца в България заради изкривяване наа истината.
Не ставайте жертва на слухове и несъществуващи заплахи.
Нека докажем, че българите са съпричастни, съчувстващи и отхвърлят насилието.
Нека покажем силата на доброто лидерство.
Подкрепете ратифицирането на Истанбулската конвенция, която ще донесе по-добро бъдеще за всички нас. Бъдеще без насилие.

Можете да изразите вашата подкрепа за ратификация на Истанбулската конвенция от страна на България на 23-и януари от 11.00 часа в градинката между Народно събрание и Софийски университет. Присъединете се към фейсбук събитието тук - https://www.facebook.com/events/207375829826761/

          Документът познат още като Истанбулската конвенция - е договорен през 2011 г. в Истанбул, Турция. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписва Конвенцията на 24 април 2016 г.
            Истанбулската конвенция има за цел на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н. Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
              В същото време се поведе кампания срещу присъединяването към Конвенцията. Нещата ескалираха когато се заговори за неща като - „България узаконява третия пол“, задължаваме се да признаваме „хомосексуални бракове“, децата ще бъдат длъжни да учат за „травестизъм“ и т.н. Последваха множество коментари. А в текста няма нищо подобно и дали проблема не дойде от английската терминология и недостатъчното познаване на материята?  В английския текст на конвенцията „пол“ и „джендър“ са различни думи, които означават различни неща. В българския превод на документа „джендър“ е преведено като „социален пол“, което всъщност се оказа ябълката на раздора. Изопачаването на смисъла на текста на Истанбулската конвенция се прави
или целенасочено, или се прави от хора, които не са прочели добре самия текст.
              Истанбулската конвенция най-общо се касае за защитата на жените от насилие вкъщи и навън, за по-бързо и адекватно правосъдие, за превенция и политики, за научни изследвания и обучение на специалисти, които да работят и с жертвите, и с агресорите, и с децата-свидетели на престъпленията. Пише за създаване на места за подслон и закрила, за телефонни линии, консултации и куп други необходими мерки. Документът ясно изброява различните измерения на проблема – принудителни бракове и аборти, сексуален тормоз, домашно насилие, дискриминация на работното място, преследване на жени, защото са жени, принудително лишаване от свобода и т.н.
                     Целта е „подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера“. Това е въпрос от международно значение. И докато повечето се опитват да убедят колко маловажен е проблема с насилието над жени, нека разгледаме и последните статистика, нека всички които смятат, че това е просто поредния дискриминационен въпрос, първо се замислят дали следващата жертва няма да е тяхна майка, дъщеря, сестра, братовчедка, далечна роднина или приятелка. Докато всяка четвърта българка е удряна вкъщи, е нелепо да твърдиш, че темата e повече дискриминационна и признава жените като „по-слабия пол“. Докато още ставаме свидетели на брутални убийства на жени от бившите им съпрузи и приятели, като Елена Василева, Катя Генова, Виола Николова и други, това само потвърждава тезата, че явно законодателството което имаме не е достатъчно да се справи с този проблем. Експертите я оценяват като революционен документ, който за първи път създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на преследване и насилие, както и за възпитание от най-ранна възраст в толерантност и зачитане на равенството между половете. Против бяха т.нар. «националисти», но те не останаха сами. Цели осем министри гласуваха „против“ - включително няколко от министрите на ГЕРБ, сред които и, забележете, министърът на образованието и науката. За да не останат по-назад, към тях побързаха да се присъединят и т.нар. социалисти, както и СДС, вече определян като «днешният призрак на някогашния носител на демократичните промени». Впрочем, лидерът на последните би всички с абсурдното твърдение, че заради конвенцията жените спортистки щели да бъдат дискриминирани, когато се състезават с мъже. При кандидатстване за работа пък жените  можело да бъдат изместени от мъже, преоблечени като жени.

Прочети още: „Революционната конвенция” , „Истанбулската конвенция” или иначе казано „Конвенция на Съвета на...

В най-новото ни видео, част от проекта „CONVEY – Противодействие на сексуалното насилие и тормоз: Привличане на младежите от училищата в дигитално обучение по въпросите на джендър стереотипите“ -  разказваме вдъхновяващата история на две жени от различни поколения, преживели сексуално насилие, но намерили куража и силата да напуснат насилниците и да дадат пример и на други като тях!

Вижте цялото видео в канала ни в YouTube

www.conveyproject.eu

#LetsConvey #Plovdiv #Пловдив #StopVAW #НеМълча #Подкрепа

Български фонд за жените изразява настоящата позиция поради възникналите изключително погрешни и съзнателно подвеждащи тълкувания от страна на политическите партии ВМРО и БСП, религиозно-фундаменталистки неправителствени организации и отделни (бивши) политически лица на текста на т.нар. Истанбулска конвенция, тиражирани по медиите през последните седмици, по повод предстоящата ратификация на Конвенцията.

Бихме искали да припомним на българското правителство, институциите и всички граждани на Република България, че насилието над жени е с размерите на епидемия както в национален, така и в европейски и световен мащаб. Близо 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г., показват данни на Световната здравна организация. В Европа, 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, според Агенцията на ЕС за основни човешки права. Българските неправителствени организации, предоставящи закрила на жертви на домашно насилие, от години алармират, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си, а според национално представително изследване на фондация “Партньори България” цифрата е по-стряскаща – една от всеки три жени е подложена на насилие. Става дума за почти един милион българки, които ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори. Освен домашното насилие, жените и момичетата са жертви на преследване, онлайн сексуален тормоз, ранни насилствени бракове, ранни бременности, сексуален тормоз на работното място, насилствени аборти, икономическа зависимост, трафик на хора, престъпления от омраза, фемицид. Всички тези форми на насилие засягат пряко и непряко и децата, които неминуемо стават жертви. Всички тези престъпления се случват ежедневно и в България. И всички тези престъпления срещу жените и момичетата са престъпления на основата на пола, т.е. жените стават много по-често техни жертви,  заради наследените стереотипни представи, че жената (трябва да) има подчинено положение спрямо мъжа.

Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие. Целите на конвенцията са ясно записани в Глава 1, Чл. 1. Най-общо, те са премахване на насилието и дискриминацията над жените и момичетата и създаване на цялостна рамка, политики и мерки за подкрепа на жертвите. Никъде в целите на Конвенцията не се споменава “трети пол” (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове”.

Под “насилие над жени”, Конвенцията разбира “нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола”, „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените”, а под “пол” Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. Български фонд за жените би искал да разясни на противниците на Конвенцията, че това не означава “трети пол”, а означава, с една дума, стереотипи. Именно заради стереотипа, че “жената е длъжна да се подчинява на мъжа си”, Елена и Виола изгубиха живота си преди няколко месеца (защото според бившите им партньори, насилници и техни убийци, те не са се обличали или държали по „подходящ” начин). Заради стереотипа, че “ролята на жената е да е домакиня и майка”, хиляди жени са икономически зависими от партньорите си и в случай на домашно насилие, много по-трудно се спасяват от него. И заради стереотипа, че “истинският мъж не плаче”, безброй мъже потискат емоциите си и съответно, стават раздразнителни и агресивни или стигат до дълбока депресия и самоубийство.

Прочети още: Позиция на Български фонд за жените относно предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на...

Новината за евентуалната ратификация на т.нар. Истанбулска конвенция предизвика вълни от негативни коментари и публикации в (онлайн) медиите, което показа пълно непознаване на съдържанието, смисъла и целите на документа. Ето някои основни разяснения, описани в  WEBCAFE -  линк към статията. с които ние се съгласяваме и подкрепяме.

Фондация "Джендър алтернативи" отчете резултатите по проект "Програми за превенция и преодоляване на домашното насилие" на финална пресконференция в пресклуба на БТА в Пловдив. Проектът е финансиран от Министерството на правосъдието и изпълняван в продължение на една година. Фокусиран е основно върху превенцията и преодоляването на домашното насилие сред децата и младежите, ефективна защита правата и интересите на пострадалите, психологическа и юридическа помощ, както и работа с насилници, поясни координаторът по проекта Рада Еленкова. Тя каза още, че в рамките на проекта са реализирани седем дейности: проведени са превенционни срещи с ученици от две училища и с 12 младежи в институции, извършени са общо 108 консултации, от които 58 юридически, останалите психо-социални, работа с лица извършители на домашно насилие.

Прочети още: Приключи проектът "Програми за превенция и преодоляване на домашното насилие"

27 процента от анкетираните в проучване на агенция "Афис" заявяват, че домашното насилие по отношение на жените е оправдано, защото те го заслужават.

54 на сто от включените в проучването смятат, че водената в България политика благоприятства равния статут на жените, съобщи БНР.

Отдавна е известна статистиката, че всяка четвърта жена в България е подложена на насилие. Новото проучване затвърждава данните за негативното отношение на мъжете към жените и за физическите, и психическите травми, които претърпяват жените. 84% от анкетираните заявяват, че насилието е недопустимо и трябва да бъде наказано.

Адвокат Милена Кадиева от "Джендър алтернативи" в град Пловдив: "Само за миналата година в нашия офис са предоставени 558 консултации на жени и деца, пострадали от домашно насилие, а в Районни съд бяха образувани 241 дела и това се отнася само за Пловдив". Илияна Стойчева, президент на Българската платформа към Европейското женско лоби допълни: "Всеки ден 50 жени в Европа умират заради насилие, което са понесли от своя партньор, от своя съпруг, от своя работодател, от случаен минувач на улицата".

Източник: Novini.bg - линк към статията: тук

В България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Това заяви по време на кръглата маса „Насилието през очите на жената" в Смолян Милена Кадиева - управител на Фондация „Джендър алтернативи" - Пловдив, предава "Фокус". Тя уточни, че във всички областни градове в страната има организации, които се занимават със защитата на жени и деца от насилие и средно за година между 500 и 1000 души търсят помощ там. По думите на Кадиева, по-голяма част от тях обаче стигат само до консултация, а не търсят полиция, прокуратура, съд. Причините са много - срам, страх, зависимост - най-вече икономическа зависимост от своя насилник.

Тя отбеляза, че данните за Европа са още по-стряскащи, а именно че в Европа всяка трета жена е ставала жертва на домашно или сексуално насилие. „Промяната е възможна и това, което правят джендър политиките са възможностите в тази област", допълни Кадиева. Тя посочи, че Законът за защита от домашно насилие е в сила от 2005 година и има над 10-годишна практика, но въпросът е дали тази практика е адекватна, дали е ефективна и дали този закон работи. По думите на Кадиева, по една от европейските конвенции, по които България е членка, на всеки пет години трябва да се докладва за всички регистрирани случаи. „Има цели области обаче, в които ако погледнем статистиката, ще покажат че нямат нито един случай на домашно насилие в Районния съд. Това означава, че насилието е толкова всеобхватно, че там е абсолютно невъзможно да се прокара такава политика", каза Кадиева.

Прочети още: Милена Кадиева, Фондация "Джендър алтернативи": Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно...