Във връзка с 18 октомври, Европейския ден за борба с трафика на хора, фондация „Асоциация Анимус“ организира международно обучение за идентификация на трудовата експлоатация в България в рамките на проекта „Права на работното място“.

      Гост-лектор и основен фасилитатор беше Karin Burgerhour представител на FairWork Холандия, една от най-опитните организации в областта на трафика на хора, трудова и сексуална експлоатация в Холандия. В семинара взеха участие представители на държавни институции в това число на Министерството на труда и социалната политика, Националната комисия за борба с трафика на хора, Омбудсмана на Рупублика България, Прокуратурата, ГДБОП и други, както и десетки неправителствени организации, които активно работят с жертвите на трафик и експлоатация и организират кампании по превенция.

     Според статистиката Холандия е една от страните, в които най-много българи се трафицират с цел трудова експлоатация. Един от огромните проблеми обаче е самоидентификацията и приемането от хората, че са станали жертва на такъв тип експлоатация. Беше даден пример с работник, който получава евро и половина на час и работи шестнайсет часа дневно – което е напълно достатъчно за доказването на престъплението трудова експлоатация в Холандия. За съжаление се подчерта, че заради ниския стандарт в България, това заплащане се възприема за „нормално“ от много от българските работници, които не са информирани, че минималната надница в страната е 9 евро на час и тя се полага за всички работници, независимо от коя страна идват.

     В Холандия трудовата експлоатация е част от престъплението Трафик на хора и лесно се разпознава от властите при наличието на следните фактори: 1. Малко или никакво заплащане, 2. Лоши работни условия (в това число лоша атмосфера, т.е. обиди или викове от страна на шефа), 3. Работа без възможност за бягство или алтернатива.
     Представителите на Фондация „ДА“ взеха активно участие в семинара, като бяха посочени дълбоките различия с които се третира проблемът за трудовата експлоатация в България и Холандия. Очерталата се разлика идва дори на базисно ниво, защото неплащането на трудово възнаграждение ( както и нарушаването на други основни трудови права като работното време, почивките, добавките за нощен и извънреден труд), в Холандия се третират като „трудова експлоатация“ и може да се преследват по тамошния Наказателен кодекс или специален закон за борба с трафик и експлоатация, докато в България неплащането на трудово възнаграждение и други нарушения на трудовите права на работника се третират като нарушение само на Кодекса на труда, откъдето санкциите са много по-леки или въобще липсват. От Фондация „ДА“ дойде и предложението за изработване на терминологичен речник, съобразен с европейските институции, но и възприет от българските такива, за да се потърси единомислие при тълкуването на термина „трудова експлоатация“ от служителите на различните институции – Инспекция по труда, Полиция, Прокуратура, Съд и други.

Април 23, 2018