Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените е експертен орган, създаден през 1982г., съблюдаващ изпълнението на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. България, като част от държавите, ратифицирали Конвенцията, е приела задължението да работи за премахването на дискриминацията по отношение на жените чрез прилагане на правни, социални и икономически механизми в тази посока. Като страна членка по Конвенцията, държавата ни е длъжна да докладва на всеки четири години за напредъка си по отношение на политиките спрямо жените.

 На 12.07.2012 год., в рамките на своята 52-ра редовна сесия (09-27.07.2012 год.), Комитетът разгледа комбинирания четвърти, пети, шести и седми доклад на България (CEDAW/C/BGR/Q/4-7).

 

На 27.07.2012 год., Комитетът прие своите Заключителни препоръки към страната ни. Важна роля при формулирането и изготвянето на препоръките играе активното участие на женските неправителствени организации в България, които от години съдействат за спазването на правата на жените във всички области на Конвенцията, включително чрез директна работа с пострадали от дискриминация жени, социални, образователни и законодателни инициативи, мониторинг на съществуващото законодателство, застъпнически кампании за популяризиране правата на жените и пр.

 

На 52-рата редовна сесия на CEDAW през юли 2012г., участие взеха представители на Фондация „Джендър алтернативи“ и Фондация „БЦДИ”. Присъствието им стана възможно благодарение на подкрепата на международната организация IWRAW – Asia Pacific по програмата “Global to Local”. Принос за успеха на българската неправителствена делегация на сесията в Ню Йорк имат и редица международни организации и мрежи, които в своите алтернативни доклади[1] засегнаха теми като интеграцията и образованието на ромските жени и момичета, достъпа до здравеопазване, стереотипите в медиите и др.

 

Заключителните препоръки на Комитета CEDAW към България са доказателство, че международната общност признава съществуващата неравнопоставеност между половете в България, която е пречка за реализирането на правата на жените в частната и обществената сфера. От друга страна, препоръките създават реални възможности за засилване и задълбочаване на сътрудничеството между държавата и неправителствения сектор, работещ в подкрепа на жените по прилагането на Конвенцията.

 

 

Част от основните задължителни препоръки на ООН към България можете да намерите тук.



[1] http://www2.ohchr.org/english/bodies/cedaw/cedaws52.htm