52-ра Сесия на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW Committee)

Обобщение на устното изявление на Делегацията на българските НПО

              9 юли 2012г., Ню Йорк

Българската НПО делегация се състоя от представители на Фондация „Джендър алтернативи“(ФДА) и Фондация „Български център за джендър изследвания“ – София (БЦДИ) и имат подкрепата на Алинса за защита от домашното насилие (АЗДН) – национална мрежа от български НПО, които участват в дейности из цялата страна, включващи мониторинг, подкрепа и защита от домашно насилие и насилие, основано на пола. Представители на двете организации подготвиха и изпратиха Алтернативни доклади на този предоставен от България.

 Българската делегация насочи вниманието на Комитета към основните проблеми, свързани с националните механизми за равнопоставеност на половете, опитите за превенция и преодоляване на домашното насилие и дискриминацията, както и проблемите, свързани със стереотипите в медиите и общественото пространство, които пречат на развитието на жените и все още не намират решение в България, независимо от непрестанните опити на неправителствените организации, работещи по правата на жените.

Без механизъм за равнопоставеност и без ясно разбиране за неговото значение, не е възможно провеждането на адекватни политики за равнопоставеност на половете. Същевременно, тази липса влияе и на други закони, политики и програми, планове и стратегии, като ги прави несъгласувани, разпокъсани и неефективни.

Същевременно, Законът за защита от дискриминация не съдържа в себе си ясна дефиниция за дискриминация, основана на пола.

Не съществува и специфично законодателство и политики за насилие, основано на пола, като следва да се отбележи, че Законът за защита от домашното насилие е полово неутрален и следователно не разпознава домашното насилие като насилие, основано на пола.  

Този дефицит влияе негативно на достъпа на жени-жертви на насилие и дискриминация до правосъдие и до реализиране на правото им за компенсации и пълно обещетение. Настоящите проблеми са подробно описани в алтернативните доклади и чрез практиката на адвокатите, ангажирани с тези въпроси.

Що се отнася до домашното насилие – то е широко разпространен проблем в България. Според националния АЗДН, всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие.

През 1998г., основните притеснения на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените бяха свързани с проблема насилие срещу жени, както в обществената, така и в частната сфера. Комитетът препоръча да се засилят законодателните мерки, защитаващи жените от всички форми на насилие.

Гражданско-правни мерки:

Правителството прие специален закон срещу домашното насилие през март 2005 г.. Неговата същност е издаването на заповеди за защита, които съдържат ограничителни мерки за извършителите и мерки за защита за жертвите.

 

Практиката досега обаче показва, че освен положителните ефекти на приетото законодателство, съществуват редица проблеми, възникнали в процеса на прилагането на закона:


1. Липсва яснота в закона коя от страните носи тежестта на доказване.
2. Налице е разпоредба, ограничаваща времето за подаване на молба за съдебна защита, което създава ненужна административна и правна тежест за жертвите.
3. Полицията не може нито да издава заповеди за защита, нито да образува производство по силата на закона.
4. Специализираните услуги като консултативните центрове, не са правно признати като социални услуги, следователно не са финансово подкрепени от държавата.
5. Налице е недостатъчен брой на кризисни центрове в страната.
6. Няма задължително обучение за съдии, адвокати и служители на реда.

 

През 2009г., бяха одобрени изменения на ЗЗДН благодарение на усилията на неправителствени организации, работещи в защита правата на жените. Една от най-важните промени е разпоредба за осигуряване на финансова подкрепа за тези неправителствени организации. Въпреки това, средства не бяха осигурени през 2010 година. Сумата от 500 000 лв. беше предоставена през 2011 година. За 2012 г., средства все още не са осигурени.

Следва да се заяви и че: няма механизъм за изпълнение на препоръките на Комитета в държавата, както и че становището на Комитета не е преведено на български език; не са изпълнени задължителните препоръки на Комитета.

Наказателно-правни мерки за защита:

Следва да се отбележи, че през април 2009 г., под натиска на неправителствени организации, нарушението на заповедта за защита беше криминализирано и се наказва с лишаване от свобода или глоба. Все пак, има само няколко случая, инициирани от прокуратурата в това отношение.

Освен това, по Наказателния кодекс, домашното насилие все още не е признато като отделно престъпление или като утежняващо вината обстоятелство при извършване на престъпление.

Освен това, леките и средните телесни повреди се, причинени между съпрузи или роднини, не се преследват от страна на държавата като престъпление от общ характер.

Посочените по-горе недостатъци вече са били отбелязани и порицани от Съвета по правата на човека през 2010г. и от Комитета по правата на човека през 2011 година.


Екипът на Фондация "Джендър алтернативи", имайки предвид опита си в работата с лица пострадали от домашно насилие, както и задължителните препоръки на Комитета на ООН изготви списък с препоръки към Държавата в областта на защитата на правата на жените.

Списъкът с препоръките и становището на Комитета можете да намерите в секция Лобиране на сайта на ФДА.