Фондация "Джендър алтернативи" започва проект “Програми за превенция и преодоляване на домашното насилие в малки и отдалечени населени места”. Проектът се изпълнява по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № 93-00-166/17.05.2018г., сключен с Министерство на правосъдието.
Домашното насилие е широко разпространен проблем в България. Той засяга основно правата на жените и децата, които, бидейки уязвими групи лица, често не получават адекватна защита.
Проектът е фокусиран върху превенцията и преодоляването на домашното насилие сред децата и младежите, ефективна защита на правата и интересите на пострадалите чрез предоставянето на интердисциплинарни услуги – юридически и психо-социални консултации; ефективна работа с извършителите на домашно насилие в рамките на програма по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН; подобряване на уменията на прилагащите ЗЗДН и координиране на тяхната работа.
Период на изпълнение: 17.05. – 17.11.2018год.
Български фонд за женитe в партньорство с Фондация "Джендър алтернативи" и "Консултантско бюро - Напредък 7" Ви канят да се включите в предстоящите ни събития в Пловдив в края на месец май и началото на месец юни по проект „Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“ . Както знаете, на 31 май и 1 юни ще се проведе двудневно обучение за метода на провеждане на „изследователски разходки“. Обучените доброволци ще проведат разходките на 2 и 3 юни в кв. Прослав и ж.к. Тракия. Тук можете да намерите повече информация, а това e графикът за провеждане на разходктие:
Събота, 2 юни:
Разходка 1: кв. Прослав, от 11.00 до 13.00 (13.30) ч. Сборен пункт – пред Народно читалище „Никола Вапцаров – 1928“ (ул. „Елин Пелин“ 42) – ОТВОРЕНА ЗА ВСИЧКИ
Разходка 2: кв. Тракия, от 18.00 до 20.00 (20.30) ч. Сборен пункт – пред паметника на Хан Крум (ул. „Съединение“), между СОУ „Св. Софроний Врачански“ и 05 РПУ Пловдив (до бар Енканто) – ОТВОРЕНА САМО ЗА ЖЕНИ
Разходка 3: кв. Прослав, от 18.00 до 20.00 (20.30) ч. Сборен пункт – пред Народно читалище „Никола Вапцаров – 1928“ (ул. „Елин Пелин“ 42) – ОТВОРЕНА САМО ЗА ЖЕНИ
Неделя, 3 юни:
Разходка 4: кв. Тракия, от 11.00 до 13.00 (13.30) ч. Сборен пункт – пред паметника на Хан Крум (ул. „Съединение“), между СОУ „Св. Софроний Врачански“ и 05 РПУ Пловдив (до бар Енканто) – ОТВОРЕНА ЗА ВСИЧКИ
Ще сме благодарни, ако споделите тази информация с вашата мрежа от доброволци и партньори и ще се радваме да се срещнем в Пловдив и да станете част от този интересен и креативен проект. Свържете се с мен или някой от местните ни партьори: фондация „Джендър Алтернативи“, „Консултантско бюро – Напредък 7“ , ако проявявате интерес за участие.
Дълбока криза в цялостната политическа рамка за интеграция на ромите и ръст на анти-циганизма, констатира Гражданския доклад за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите. Дискриминацията остава сериозна пречка, особено по отношение на жилищните условия. Позитивно развитие има само в сферата на образованието, като то е свързано основно с мерките за подсигуряване на пълен обхват, но не и с изпълнение на политиките за десегрегация на кварталните „ромски” училища.
Приключи двудневният семинар на АСТРА, проведен в столицата на Хърватия – Загреб. Фондация Джендър алтернативи е член на мрежата от неправителствени организации АСТРА, която включва 39 организации от 21 страни от рагион Централна и източна европа. В Загреб Стюард Халфорд и Сандееп Прасад от SRI (Sexual Rightsin Itiative) раясниха подробно възможностите на механизмите за участие на НПО сектора в докладите, които държавите правят пред Съвета на ООН по правата на човека. Акцентът падна върху недостатъчното познаване и използване на приетите от ООН механизми за участие на НПО сектора в официалните доклади или създаването на алтернативни такива, ако правителството отказва съвместна работа.
Прочети още: Фондация ДА участва на годишната среща на АСТРА в Загреб!
Новият проект на БФЖ „Усещане за град“ настоява за социално сензитивен подход към градското планиране
Как се чувстват жените в публичното пространство и какви са пречките пред пълноценното им социално включване ще изследват жителите на Пловдив в новия проект на Български фонд за жените „Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Той предизвиква досегашното разбиране за градоустройството и публичната среда като джендър неутрални и настоява за нов, социално сензитивен подход към градското планиране. За да бъде постигнато високо качество на живот в града, е нужно всички хора – жени и мъже от различни възрастови групи, етнос, социален статус и пр., да имат правото да се чувстват свободно, безопасно и комфортно в публичното пространство.
„Важно е да се разбере, че улиците и публичният транспорт, например, не са неутрално поле и степента на свобода, която имат мъжете и жените, движейки се през града, е различна“, заявяват от Български фонд за жените. „Жените и момичетата преживяват случаи на насилие в градското пространство, които са различни от тези, които преживяват мъжете. Освен страх от кражба и физическо насилие, жените изпитват страх от изнасилване и отвличане, който вероятно би се увеличил многократно в неосветен подлез, и са изложени на ежедневни форми на тормоз, който се изразяват чрез думи, звуци, фрази, които ги унижават“. Този тип полово-специфично насилие засяга тяхното право на сигурност, ограничава ползването им на обществените места и им пречи да постигнат автономия, уточнява още екипът зад проекта. Проучвания показват, че жените променят ежедневните си навици много по-често отколкото мъжете. Например, те са склонни да спрат да излизат по тъмно, докато мъжете – не.
Прочети още: Как се чувстват жените в града ще изследват жителите на Пловдив
В периода 16 – 20 април 2018 година в град Корк, Ирландия, Фондация „Джендър алтернативи” проведе обучителна визита на 21 служители на доставчици на социални и здравни услуги, ангажирани в превенцията и 
реакцията на случаи на сексуално насилие. Събитието бе част от проект „Иновативни решения за подпомагане жертвите на сексуално насилие”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейски социален фонд на Европейски съюз. Посещението в Корк представлява първи модул от предварително изготвената на база проведени проучвания „Програма за внедряване на иновативните социални практики: Център за социални услуги за жертви на сексуално насилие и Кризисна мрежа при сексуално насилие – Ирландия (RCNI)”.
В началото на февруари 2018г., фондация „Джендър алтернативи“ беше приета за член на световната мрежа Girls Not Brides („Момичета, a не булки”). Girls Not Brides има повече от 900 члена по цял свят от над 95 държави, работещи срещу ранните бракове и насърчаване на момичетата да реализират своя потенциял.
Мрежата споделя убеждението, че всяко момиче има правото на избор как да живее живота си и че чрез премахването на ранните бракове, ние можем да постигнем по-сигурно, здравословно и проспериращо бъдеще за всички.
Чрез обединението на организациите, Girls Not Brides привлича вниманието за проблема на международно ниво, изгражда разбиране за необходимостта от премахването на ранните бракове и призовава за приемане на закони, политики и програми, които оказват положително въздействие върху живота на милиони момичета.
Посетете уебсайтa Girls Not Brides за повече информация: www.girlsnotbrides.org
Фондация „Джендър алтернативи“ ще реализира проект финансиран от Български фонд за жените, след като спечели „Конкурс за подкрепа на проекти, насочени към превенция и преодоляване на насилието над жени и момичета“. Проектът ще бъде реализиран в периода март – юни 2018г.
Целта на проекта е да повиши знанията и уменията на деца от крайни квартали и младежи, напускащи институции в гр. Пловдив по темите за равнопоставеността между мъжете и жените, човешки права и социалното предприемачество чрез интерактивни обучения и практически работилници. Той адресира нуждата от усвояване на базисни умения за реализиране на пазара на труда като обвързва темите за насилието, основано на пола с важността от икономическа независимост на младите хора.
Предвижда се работа с ученици, а именно провеждането на 20 интерактивни сесии с 200 младежи от 2 училища в етнически населени райони в гр. Пловдив, както и 2 практически работилници с 15 младежа, напускащи институции.
Реализацията на проекта ще предостави на младите хора алтернативи за бъдещо развитие, като ги насърчи да продължават образованието си след завършването на 12-ти клас и да участват на пазара на труда чрез социално предприемачество, развиване на бизнес план и включване в доброволчески инициативи.
В проекта „Новите лидеи“ ще участват няколко обучители с дългогодишен опит, детски психолог, адвокат по човешки права с повече от 15- годишен стаж, както и доброволци.
До Президента на Република България
Генерал Румен Радев
Отворено писмо „Г-н Президент, Европа е територия на свободни държави, които уважават гражданите си и техните права без колебание!“
Уважаеми господин Президент,
Ние, долуподписаните организации, категорично се противопоставяме на заявената от Вас на 1 февруари 2018 г. позиция по повод дебатите, свързани с ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Считаме, че като Президент на Републиката, Вашата роля е да бъдете обединител на нацията, а не да заемате страна по тема, по която обществото ни е с противоречиви позиции. Вашето изказване не призовава към спокоен, отворен и плуралистичен дебат, а напротив – заема позицията на една от групите в дебата и съзнателно продължава разделението в обществото ни, с което се подтикват определени хора и групи към екстремизъм, омраза и насилие.
Арогантността, с която се пренебрегват гласовете на самите засегнати и с която се игнорират проблемите, за които те говорят, може да бъде тълкувана по много начини. За нас целта на отклоняването на дебата към несъществуващи теми в Конвенцията може да бъде само една – да се преследват съвсем други цели от това да се дадат максимални гаранции и механизми за защита на жертвите на насилие, като моралната паника на обществото се употребява за популизъм. Това, което е изключително притеснително, е избухналата омраза, заплахите за насилие към наши колеги и откритото дамгосване на всички, включително жертвите на насилие, като опасни и врагове, които обслужват чужди, вредни за България интереси. Това подбуждане в обществото на ксенофобски настроения срещу тези, които се борят за равенство и социална справедливост, е неморално и преминава всякакви граници!
Фондация „Джендър алтернативи“ е сред близо 200 неправителствени организации, които се обединяват в подкрепа на ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) с отворено писмо.
Щеше да е смешно, ако не беше жестоко. Така се успокояваме помежду си всички, които не сме безразлични към всекидневния тормоз и които от над 20 години се занимаваме с това, да подкрепяме брутално пребити жени от техните съпрузи и партньори, да помагаме на деца, преживели немислими форми на насилие, да работим по промени и подобрения в законодателството, за да можем да спасяваме човешки животи. Защото за нас, всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза.
Изговориха се най-невероятни неща по повод на Истанбулската конвенция, но нищо не се каза за обекта на документа, а именно - жените и децата, жертви на насилие. Никоя партия или организация не спомена жената от с. Окорш, пребита с горещ котлон. Пребитата до смърт жена от Хасково. Наръганата с нож жена от София. Не говорихме за бебетата и малките деца, чиито майки живеят в страх за живота си всяка вечер. И още, и още, и още ... Политическото и властово противопоставяне е за сметка на вече мъртвите жени. За сметка на Елена и Виола. За сметка на децата, които остават да живеят без майка и с кошмара за побоя и тормоза. За сметка на всяка трета жена в България, жертва на домашно насилие, чиято история не стига не само до медиите, но не стига до никого. За сметка на жените, които търсят помощ и им бива отказана, защото „те сами са си виновни“. За сметка на онези 70% ученици на възраст от 13 до 16 години, които лично познават жертва на насилие.
Тази ситуация е в интерес на извършителите. В интерес на тези, които смятат, че имат изконно право на притежание над жена си и децата си. В интерес на тези, които бият, насилват, тормозят, изолират, преследват и накрая убиват своята съпруга или партньорка.
Целият политически популизъм и задкулисните интереси, развихрили се около Истанбулската конвенция, са за ваша и наша сметка. Защото за насилието над жени и деца плащаме всички. Защото именно насилието в дома води до разпад на традиционното семейство, а децата ни пренасят тази агресия в училище.
Идеята на Истанбулската конвенция не е просто да се направят няколко законови промени. Фундаменталната ѝ цел е да няма насилие над жени и деца. Това означава – превенция. Означава всеки, от детето до възрастния, да знае, че насилието е неприемлива форма на отношения и се преследва от закона и държавата. Означава провеждане на целенасочена държавна политика, насочена към изкореняване на насилието. Означава координирани усилия на всички институции в България. Или накратко, означава, че ако някоя жена или дете са подложени на домашно насилие и насилие основано на пола, помощ може да се потърси на национална денонощна телефонна линия за подкрепа на лица, пострадали от насилие. Жертвата на насилие ще може да бъде незабавно настанена в кризисен център, намиращ се в нейната област, а няма да се налага да пътува в тежко състояние до център в друг град и област. Жертвата на насилие няма да има нужда да обикаля безброй институции и сама да си търси правата. Означава, че насилникът ще извършва престъпление, ако нарушава ограничителната заповед и ще бъде съден за това.
В момента нашето законодателство и система не предоставят реална закрила.
А ние искаме жените и децата най-после да бъдат напълно защитени от държавата. Искаме днешните момичета и момчета, които са утрешни жени, мъже и родители, да формират нагласи, основани върху концепцията за равенство между жените и мъжете и ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения. Да изградят светоглед на взаимно уважение и признание, а не на притежание и контрол.
Ето защо, приканваме ръководствата на всички политически партии, представени в парламента, за открита публична дискусия, организирана и предавана по обществената телевизия, по същността на Конвенцията и защо ратифицирането й е важно и полезно за България.
Призоваваме народните представители, политическите партии, медиите и всички отговорни граждани – не залагайте на карта живота на милиони жени и деца в България заради изкривяване наа истината.
Не ставайте жертва на слухове и несъществуващи заплахи.
Нека докажем, че българите са съпричастни, съчувстващи и отхвърлят насилието.
Нека покажем силата на доброто лидерство.
Подкрепете ратифицирането на Истанбулската конвенция, която ще донесе по-добро бъдеще за всички нас. Бъдеще без насилие.
Можете да изразите вашата подкрепа за ратификация на Истанбулската конвенция от страна на България на 23-и януари от 11.00 часа в градинката между Народно събрание и Софийски университет. Присъединете се към фейсбук събитието тук - https://www.facebook.com/events/207375829826761/
Документът познат още като Истанбулската конвенция - е договорен през 2011 г. в Истанбул, Турция. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписва Конвенцията на 24 април 2016 г.
Истанбулската конвенция има за цел на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н. Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
В същото време се поведе кампания срещу присъединяването към Конвенцията. Нещата ескалираха когато се заговори за неща като - „България узаконява третия пол“, задължаваме се да признаваме „хомосексуални бракове“, децата ще бъдат длъжни да учат за „травестизъм“ и т.н. Последваха множество коментари. А в текста няма нищо подобно и дали проблема не дойде от английската терминология и недостатъчното познаване на материята? В английския текст на конвенцията „пол“ и „джендър“ са различни думи, които означават различни неща. В българския превод на документа „джендър“ е преведено като „социален пол“, което всъщност се оказа ябълката на раздора. Изопачаването на смисъла на текста на Истанбулската конвенция се прави
или целенасочено, или се прави от хора, които не са прочели добре самия текст.
Истанбулската конвенция най-общо се касае за защитата на жените от насилие вкъщи и навън, за по-бързо и адекватно правосъдие, за превенция и политики, за научни изследвания и обучение на специалисти, които да работят и с жертвите, и с агресорите, и с децата-свидетели на престъпленията. Пише за създаване на места за подслон и закрила, за телефонни линии, консултации и куп други необходими мерки. Документът ясно изброява различните измерения на проблема – принудителни бракове и аборти, сексуален тормоз, домашно насилие, дискриминация на работното място, преследване на жени, защото са жени, принудително лишаване от свобода и т.н.
Целта е „подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера“. Това е въпрос от международно значение. И докато повечето се опитват да убедят колко маловажен е проблема с насилието над жени, нека разгледаме и последните статистика, нека всички които смятат, че това е просто поредния дискриминационен въпрос, първо се замислят дали следващата жертва няма да е тяхна майка, дъщеря, сестра, братовчедка, далечна роднина или приятелка. Докато всяка четвърта българка е удряна вкъщи, е нелепо да твърдиш, че темата e повече дискриминационна и признава жените като „по-слабия пол“. Докато още ставаме свидетели на брутални убийства на жени от бившите им съпрузи и приятели, като Елена Василева, Катя Генова, Виола Николова и други, това само потвърждава тезата, че явно законодателството което имаме не е достатъчно да се справи с този проблем. Експертите я оценяват като революционен документ, който за първи път създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на преследване и насилие, както и за възпитание от най-ранна възраст в толерантност и зачитане на равенството между половете. Против бяха т.нар. «националисти», но те не останаха сами. Цели осем министри гласуваха „против“ - включително няколко от министрите на ГЕРБ, сред които и, забележете, министърът на образованието и науката. За да не останат по-назад, към тях побързаха да се присъединят и т.нар. социалисти, както и СДС, вече определян като «днешният призрак на някогашния носител на демократичните промени». Впрочем, лидерът на последните би всички с абсурдното твърдение, че заради конвенцията жените спортистки щели да бъдат дискриминирани, когато се състезават с мъже. При кандидатстване за работа пък жените можело да бъдат изместени от мъже, преоблечени като жени.
